петък, 5 януари 2018 г.

„Речи против Катилина” от Амели Нотомб или убий съседа си

Някак ми върви да започвам годината с лудата Амели под ръка. И то винаги на рождения ден на блога.

„Речи против Катилина” от Амели Нотомб (изд. „Колибри”, декември 2017 г.) е старо заглавие, с което не бих препоръчала да започне незапознатия с любопитния стил на белгийското лошо момиче на литературата, но пък за хардкор феновете това е само още една лъжица сладост. И гарантирано разбиване на клишетата, че следобедите обикновено са за почивка.


Часът на дявола не е полунощ, а точно 16:00 ч. Или поне тогава за едно иначе щастливо семейство на пенсиониран университетски преподавател и неговата съпруга, останала цял живот единствената му любов, стрелките на живота изиграват лоша шега.

След местенето в Къщата, за която винаги са мечтали – Къща, тиха, спокойна и далеч от цивилизацията, се оказва, че никога не трябва да подценяваш иронията на съдбата.

Семейството, което никога не е искало да има деца, нито контакт с много хора, се сблъсква с неумолимата упоритост на новия си съсед Паламед Бернарден, който държи да идва на гости всеки ден между 4 и 6. Дотук няма нищо странно в това, но всяка среща става все по-мъчителна, а неразговорливият и откровено лишен от живот някогашен лекар не се оказва по-опасен, отколкото може да си помислите. Защото и бездействието е страшно.

Любопитен прочит на Речите против Катилина (на латински: Orationes In Catilinam) на Марк Тулий Цицерон прави Нотомб. Ситуацията, в която Емил и Жюлиет изпадат е повече от патова, а единственият начин да победиш натрапника се оказва да бъдеш „по-тежък, по-неподвижен, по-тягостен, по-неучтив, по-празен.“

Още по-объркваща е появата на г-жа Бернарден, която от отрицателен персонаж градира до жертва. Дали обаче е такава? За мен нейната позиция и роля остана доста спорна.

Нотомб отново си играе с простотата на думите, оголва ги и ги поставя в такава редица, че от значение да останат само усещанията – погнусата, желанието да побегнеш, играта на нерви със случващото се.

Лудa, шокиращa, междувременно невероятно забавна – прозата на Амели ще ви докаже, че дори малките битови неща могат да извадят наяве дяволите у нас.

 „Речи против Катилина” е кратък роман, който се надявам някой някога да филмира. Абсурдността на Нотомб заслужава да оживее отново на голям екран.



0 коментара:

Публикуване на коментар