„Речи против Катилина” от Амели Нотомб
(изд. „Колибри”, декември 2017 г.) е старо заглавие, с което не бих препоръчала
да започне незапознатия с любопитния стил на белгийското лошо момиче на литературата,
но пък за хардкор феновете това е само още една лъжица сладост. И гарантирано
разбиване на клишетата, че следобедите обикновено са за почивка.
Часът
на дявола не е полунощ, а точно 16:00 ч. Или поне тогава за едно иначе щастливо
семейство на пенсиониран университетски преподавател и неговата съпруга,
останала цял живот единствената му любов, стрелките на живота изиграват лоша
шега.
След
местенето в Къщата, за която винаги са мечтали – Къща, тиха, спокойна и далеч
от цивилизацията, се оказва, че никога не трябва да подценяваш иронията на
съдбата.
Семейството,
което никога не е искало да има деца, нито контакт с много хора, се сблъсква с
неумолимата упоритост на новия си съсед Паламед Бернарден, който държи да
идва на гости всеки ден между 4 и 6. Дотук
няма нищо странно в това, но всяка среща става все по-мъчителна, а
неразговорливият и откровено лишен от живот някогашен лекар не се оказва
по-опасен, отколкото може да си помислите. Защото и бездействието е страшно.
Любопитен
прочит на Речите против Катилина (на латински: Orationes In Catilinam) на Марк
Тулий Цицерон прави Нотомб. Ситуацията, в която Емил и Жюлиет изпадат е повече
от патова, а единственият начин да победиш натрапника се оказва да бъдеш „по-тежък,
по-неподвижен, по-тягостен, по-неучтив, по-празен.“
Още
по-объркваща е появата на г-жа Бернарден, която от отрицателен персонаж градира
до жертва. Дали обаче е такава? За мен нейната позиция и роля остана доста
спорна.
Нотомб
отново си играе с простотата на думите, оголва ги и ги поставя в такава редица,
че от значение да останат само усещанията – погнусата, желанието да побегнеш,
играта на нерви със случващото се.
Лудa,
шокиращa, междувременно невероятно забавна – прозата на Амели ще ви докаже, че
дори малките битови неща могат да извадят наяве дяволите у нас.
„Речи против Катилина” е кратък роман, който
се надявам някой някога да филмира. Абсурдността на Нотомб заслужава да оживее
отново на голям екран.
Коментари
Публикуване на коментар