вторник, 13 юни 2017 г.

„Тая земя, оная земя” от Иванка Могилска – глътката въздух между магията и живота

  
иванка могилска
„Тая земя, оная земя” от Иванка Могилска (изд. „Жанет 45”, 2017) е сборник с разкази, след който в продължение на дни и нощи не се чува нищо  освен свистенето на вятъра, въздишките на куфара и шепотът на сърцето, почукващо от щастие, събудено от слънчевите думи, които са го погалили.

47-те кратки истории са вдъхновени от желанието на човека да пътува по света дори когато е оплетен мрежата на ежедневието и оставят усещането за лекота, за посилност в надбягването  с реалността.

Могилска играе с думите и със сравненията, гони хармонията и съзнателно търси носталгичното,  за да изпъкне онова, другото –  поетичното застиване на мига. С нейна помощ читателят успява забрави всичко в стремежа си към един магичен свят, вниква в думите и всичко се обновява – улиците на Португалия, на Италия оживяват, превръщат се във внезапни срещи със себе си и посяват в езика нови цветове и различни аромати. Делничните мигове раждат магична атмосферазакуските и вечерите не са просто задължения към тялото, разходките водят до неочаквани срещи с любовта, ръженият хляб буди с аромата си миналото. 

Героите на този сборник са „Събирачи на щастие”. Те имат таен живот, който е изпълнен с „Уроци по танци”,  въпроси като „Как падат свраките”, „Какво е любовта” и други. Превръщат се в облак или просто сънуват без диви карамфили. И те намират, когато най-малко очакваш -  на спирката на метростанция „Жолио-Кюри” или в „Ая София”.

Личен архив на автора
Езикът на Могилска е плътен, игрив, вдъхващ магия на обикновеното. Бели стихове в проза, историите ѝ имат свойството да подмамват читателя и после съвсем неусетно да се разтворят във въздуха, оставяйки го сам в окото на бурята – всеки финал идва неочаквано, но атмосферата.

Да се влееш в (не)понятното и да се върне оттам с шепа думи, събрали в себе си всичко – цветя, дървета, улици, площади, треските на милион желания и тъги. И да не спираш да вдишваш и издишваш света. Това е разходката на Иванка Могилска из „Тая земя, оная земя” - отвъд думите, отвъд себе си.











0 коментара:

Публикуване на коментар