„Сол при солта” от Рута Сепетис - морето само живите обича

„Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите.”
                                                                                                            Примо Леви
рута сепетис
Забележително е умението с малко думи да успееш да потопиш цял един свят и да предизвикаш емоционална вълна.

„Сол при солта” от Рута Сепетис (изд.„Сиела”, 2017; превод: Стоянка Сербезова-Леви) жанрово принадлежи на т.нар. Young Adult – литература, която често предизвиква повдигане на веждите и скептични погледи. Въпреки това  писателката  успява да разбие всички клишета, създавайки художествена творба, в която историческото и страшното взимат превес над фикционалното.

В царството на Посейдон всяка човешка война изглежда малка и незначителна. Заобиколени от морската шир историите за безчестие, предателство и смърт придобиват различен смисъл.

В „Сол при солта” американската писателка с латвийски произход Рута Сепетис възкресява спомените на последните оцелели от „Вилхелм Густлоф” – немски лайнер който отплава на 30 януари 1945 в изпълнение на операция „Ханибал” – евакуация на немски войници и цивилни по време на настъплението на руската армия. Според немските архивисти този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1900. Половината от тях са били деца.  На кораба, който обещава спасение и свобода, сред украинци, евреи, немски, латвийци и поляци съдбите на четирима бегълци се оказват неразривно свързани. Всеки един от тях е от различна страна, всеки един от тях е преследван от своята лична трагедия, над която е надвиснала сянката на войната.  Скоро след отплаването „Вилхелм Густлоф” е забелязан от съветска подводница и е торпилиран, оставяйки хората на борда в ледените води на Балтийско море. Смъртта си на борда на немския лайнер според оценките намират 9343 души, което превръща потъването на кораба в най-голямата трагедия в историята на корабоплаването, чиито следи обаче и руската, и немската страна се опитват да заличат.
рута сепетис 
Йоана, Емилия, Алфред, Флориан, Поета на обувките и малкото безпризорно момченце ще ви позволят да надникнете над мислите им, докато бягат от смъртта. Оформена като поредица от откъси от личен дневник или в епистоларна форма, книгата на Сепетис жонглира със страховете и с тайните, пуска ги по вълните и сякаш с невидим литературен пръст разделя водната повърхност, за да разкрие скритите на дъното ужаси на войната. През погледа на жертвите оскотяването, алчността и маниакалността се оказват алогични, ненужни, а малките актове на героизъм са единственият начин да се съхрани човешкото в сърцето им.


„Сол при солта” е красива и измамна книга. Измамна с нейната лекота на изказа, жестока с метасмисъла си и красива в хуманността си. Жалко е, че освен в един роман на Гюнтер Грас не се сещам тази трагедия да е разгледана от друг автор. И дори да е, същите страх, оскотяване, алчност и дипломатичност са потулили спомена за нея. Но раната помни болката.

П.П. Корицата, да, корицата е нещо, което ме спечели. В крайна сметка, морето само живите обича...

Коментари