„Петрония“ от Амели Нотомб - за пиянството на едно приятелство

В навечерието на осми март няма как да не се присети човек за най-голямата откачалка на европейската литература – Амели Нотомб.
петронияИма нещо крайно обаятелно във френскоезичната писателка напук на приписаната ѝ графоманска природа; нещо крайно симпатично в язвителния ѝ тон и в умението никога да не взима нищо твърде сериозно.
„Петрония“ (изд. „Колибри“, 2017; превод: Светла Лекарска) е издание, което разгърнах още преди няколко седмици, но може би осмислих напълно в деня, в който моята дружка по вино замина надалеч и в който осъзнах колко е важно човек да има с кого да пие.
И така...
„Петрония“ се позиционира някъде между „Синята брада“ и „Щастливата носталгия“. Автобиографична по своему, тя съдържа доста повече чудати моменти от може би твърде отнесената и интимна „Щастливата носталгия“, но се отдалечава от по-старите фантасмагории (признавам, именно с тях Амели завоюва фена в мен). Но все пак от този роман ще разберете защо е хубаво да имаш спътник по чашка и колко смахнат точно трябва да е той – когато разказвачът е Амели Нотомб, тази история със сигурност не би завършила само с махмурлук.
Другар на писателката в пътуването из шампанените мехурчета  се оказва Петрония – огледалният образ на оптимистичната и изпълнена с позитивизъм и лекота Амели. Двете дами, колеги по перо, се превръщат в едно от най-забавните превъплъщения на Ин и Ян. И именно различията в начина им на живот, в поведението им и във възгледите им превръщат приятелството им в безкрайно предизвикателство.
Макар сюжетът да върви спокойно, може би твърде спокойно, автентичната Нотомбска атмосфера на абсурда е запазена. Ситуациите, в които героите попадат, са комични и фантасмагорични. А краят на книгата сякаш е умишлено забавен, оставен да отлежава като добро шампанско.
И доколкото наративът тече изключително гладко, избраният от писателката финал оставя впечатлението за кръпка, за прибързаност. За нещо, просто нахвърляно, без да е доразвито. Фиаско, след което читателят остава с висящ по устните въпрос „Ама свърши ли?“.
Като изключим тази уговорка обаче, „Петрония“ представя на читателя една все така колоритна и луда Амели. Амели, с която всяка дама би изпила с удоволствие чаша шампанско или две. Така че, ако смятате да празнувате утре, отделете 40 минути преди да излезете за тези стотина страници. Ако пък ще останете вкъщи, не забравяйте да си купите една бутилка хубаво шампанско.  Гарантирано след преполовяването на бутил...ъъъ, книгата, ще се обадите на някоя също толкова щура глава.


Коментари