„Анатомията на едно изчезване“ от Хишам Матар - притегателната сила на липсата

„Анатомията на едно изчезване“ от Хишам Матар (изд. ICU, 2017; превод: Надежда Розова) e кратък онтологичен анализ на чезненето. На чезненето на тялото, на чезненето на присъствието, на спомена, на любовното чувство; на чезненето като начало.

Животът на Нури е притиснат от две отсъствия – ранната загуба на майка му, както и по-късното отвличане на баща му.

„Понякога отсъствието на татко ме притиска като дете, седнало на гърдите ми…“

И единствения допир до присъствието между тези две събития се оказа срещата с Мона – неустомата в жълтия си бански англичанка, която баща и син забелязват край басейна на луксозен хотел в Александрия.

Трепетите на първата любов и тягостното усещане за предимството на родителя предизвикват остра реакция у младежа. Да се окажеш влюбен в мащехата си често е самотно занимание, а случайната мисъл, че щастието е възможно само ако бащата изчезне, се оказва пророческа.

В „Анатомията на едно изчезване“ Хишам Матар умело и елегантно успява да вплете криминални, романтични и социални мотиви, без да създава една велика история; оставяйки на читателя по-скоро усещане, а не послание. Стилът му съдържа в себе си меланхоличната мелодичност, която само дългото губене оставя. И което придава на наратива интимна притегателна сила, на която трудно може да се устои.

Тази книга не съдържа 1001 приказки, макар че някои от ситуациите, през които Хишам Матар пречупва чезненето, звучат леко абсурдно, дори неубедително и невероятно. Но за сметка на това тя представлява умело и ненатрапчиво упражнение в тази своебразна игра на търси-и-се-намери.

Игровият момент присъства и в комуникацията между текст и читател. Макар кротка и тиха, творбата крие в себе си подводни капани, които сварват неподготвен; друг път текстът води точно там, където си очаквал, че ще те отведе.

Емоционално красноречие и близост – това, което е липсвало по време на присъствието, се пораджда по време на липсата. И между баща и син, и межд бял лист и поглед. Присъствието, което не виждаме – това на родителите ни, където и да са.


„Анатомията на едно изчезване“ успява да ангажира и поради простотата на сюжета и структурата си, но и поради чувството на възвръщане. Книга за паметта и забравата, тя дъха на източна приказка, на топла прегръдка, която обаче вече я няма. 



*корицата някак не ми легна на сърце, но пък в минимализма си може би съдържа част от усещането за безметежност на романа.

Коментари