„Шегата“ от Милан Кундера и деструктивността на другия свят

кундера            „Шегата“ на Милан Кундера (изд. „Колибри“, 2016; превод: Васил Самоковлиев) е роман-обяснение на света, в който се съдържат всички следващи негови книги, включително и magnum opus-а му – „Непосилната лекота на битието“.
 
Фикционалният свят на „Шегата“ е натоварен с действителния скептицизъм на автора към режим, на който е бил верен. Темите за предателството, самотата и алиенизацията са колосите, около които се развива фабулата.
В едно от малкото си интервюта, дадено през 1968 година, Кундера споделя, че е създал любовен роман, а не политическа критика. Действително, макар книгата да обхваща общо 20 години от историята на авторитарна Чехия, Кундера избира да изходи от микросвета на младия Лудвиг Ян, обещаващ студент и партиен член, за да извае структурата на една „трагична гротеска“.
Лудвиг изпраща шеговита картичка до своята приятелка, след което бива затворен в политически лагер като застрашаващ системата сегмент. От шегата в конкретен апскет Кундера преминава към шегата като житейска нагласа, като отношение към света. Пощенската картичка, изпратена до една жена, сляпо вярваща в режима, тласка Лудвиг към срещата с друга – Лучия или обожествяваната простота, неопетненото и светло нещо, което придава смисъл на съществуването на героя. Но и тук е налице диаметралното противопоставяне на предмет и идея. Лучия се оказва многократно изнасилвано момиче, изхабен лист хартия, върху който животът е изписал само най-черните си букви.  
Поруганото тяло се оказва основно средство за предаване на посланието на автора. Проявите на телесно у Кундера са безрадостни, изтезаващи душата, защото всъщност представят социалното зло, невписаността на красотата в един изменчив и предаващ свят.
Любовта между Лудвиг и Лучия се оказва невъзможна, в един абсурден политически свят всяка форма на мъжко-женска интимност е обречена, а избраният от главния герой път на отмъщението (да прелъсти жената на партиния член, предначертал съдбата му)  олицетворява един от най-жестоките актове на поругаване на душата чрез тялото.
Въпреки че през цялото време наративът създава усещане за приповдигнатост, шеговитост (Лудвиг споделя с читателя преживяното с насмешка и  със снизхождение, сякаш е просто наблюдател на ставащото, не участник в него) атмосферата на романа е предимно мрачна, нагнетяваща, изпиваща живота. Финалът преповтаря идеята за предателството, а поетиката на самотата надхвърля границите на политиката, границата на историята.
Един от най-силните романи на чешкия писател, „Шегата“ все пак не успя да измести моя фаворит, „Непосилната лекота на битието“, където според мен Кундеровите идеи са поднесени в най-изчистена форма. Като минус бих отчела (както и в последната) машиналният подход към героите, тоталната им лишеност от емоционалност и превръщането им в марионетки на метафизични идеи.
Преиздадената версия на издателство „Колибри“ с твърдите черни корици определено би могла да има колекционерска стойност и дори оставаща почитател на кориците с кибритените клечки, трябва да призная, че бях очарована от изчистената стилистика на изданието.
„Шегата“ е роман за другия свят, винаги деструктивен, заплашителен и нелепо експериментиращ с интимното. Роман за „майтапите“ на живота, от които често изход няма. Мога само да препоръчам.


Коментари