„Котката на Шрьодинер – субатомен памфлет в реално време" – игра за играта екзистенция

„Котката на Шрьодингер – субатомен памфлет в реално време“ oт Милена Николова (издателство „Ризома“, 2015) прави опит да опише невъзможнотосъчетание на наука, поезия, живот и смърт и да я опровергае.

Мисловен експеримент, пречупващ строго физичното и научното през призмата на детското и поетичното, „Котката на Шрьодингер – субатомен памфлет в реално време“ е книга за пораснали деца, надничащи любопитно в кутията на ежедневието.

„Аз съм - и – не - съм едно любопитно коте

Ни кльощаво, ни дебело – но те,

Въпреки че не съм ни мъжко, ни женско

Ме предложиха като продажбена твар

На един вселенски пазар.

И ШрьодингЕР пръв ме забра от шарения куп

Уж да играя ролята на негов зрител

В един долнопробен арт-клуб.

Та сега съм-и-не-съм живо,

Липсва ми класическа дискрипция,

Освободено от последователни връзки –

Съм – и – не- съм една истинска объркваща научна фикция.

Осъдено на живот и смърт,

Но не влседвсие на научно пословичната ми любопитност,

А по-скоро благодарение на отровната чудовищност

Проявена от една учена личност.

„Хаос“ е най-точното определение, което може да бъде  дадено на тази книжка, издържана до най-малката подробност в естетическо отношение. Илюстрациите на Виктор Мухтаров, Тита Койчева и Сава Мухтаров вдигат изданието до европейско ниво, а текстът на Милена Николова подчинява хаоса по един симпатичен и шеговит начин.

Експериментът на Шрьодингер е тема на не една или две книги, художествена литература,  и предполагам, че ако не бяха избраната форма и илюстрациите, заглавието би минало по-скоро незабелязано през българската сцена. Този интердесциплинарен наратив обаче жонглира с мисълта, прескача от едно когинитивно гнездо в друго, а асоциативните връзки са повече от достатъчно, че в 88 страници текст да се съберат и разпаднат микросветове, да се пречупят и преплетат трансцедентално и ежедневно екзистенциално.

Парадоксалната ситуация на котето и самоанализът му разкриват пред читателя теми като правото на личен избор, илюзорността на мнението, същността на човешкото, дълбаещо често до атоми и субатоми в  опита си да избяга от неизбежното. И макар добре фрагментиран, този текст остава нерешен рубикуб при първия прочит. Интертекстуалността и свръхсмислите стават видими за съзнанието едва по-късно. На втори, трети прочит. Хубавото обаче е... че при всеки прочит е хубаво. И красиво.

 Мяу, казва котката и съобщава някой закон на физиката. Всичко това без буквалистичен прочит на науката, без излишно утежняване на текста, а шеговито, гъделичкащо homo ludens така невидимо, че той сам да поеме по пътя на големите въпроси и малките отгворои.

Едва ли може точно да се обясни и разкаже тази странна и иронична книга. Но „Котката на Шрьодингер – субатомен памфлет в реално време“ е игра за играта „екзистенция“. И заслужава да бъде изиграна.