„Гривесто дете-коте" и „Детето на Грузулака" – приказки за големи деца

            Koгато човек е затоврен между четири стени, изтокът и западът му вече са смесени понятия, а главата му бръмнала от разни забавни нормативни актове, приказките помагат. Ако искайте вярвайте, но няколко страници вълшебство на ден могат да спасят живот.

           

Тази сесия отново ставам на пет, благодарение на „Гривестото дете-коте“ от Етгар Керет (издателство „Жанет 45“, 2015, превод:Манол Пейков)  и „Детето на Грузулака“ от от Джулия Доналдсън (отново „Жанет 45“, 2015, превод от английски: Манол Пейков). 

            Макар отдавна да не попадам във възрастовата група на децата, нито да имам свои, тези две илюстровани издания, наред с някои наскоро появили се такива като „Питанки“ на Петя Кукудева, „Каква магия се крие в снега“ на Юлия Спиридонова, „Колко ягоди растат по морето“,   възкресяват спомените ми за така наречените „красиви картинки“. „Картинките“, които са ме вдъхновявали, изиграли са решаваща роля за разбирането и облекчаването на детските ми страхове. И историите към тях, които пък са жонлирали с характера ми.

            Макар да си признавам, че първо просто прочетох името Етгар Керет, а после осъзнах, че става дума за детска книга, съвсем не съжалявам за припряността си. „Гривестото дете-коте“ е историята на едно момченце, чийто татко е все зает, на една зоологическа градина с отворена клетка и приспивна сянка и за един летящ кораб с риж капитан на име Авакум. Кратка и стегната история за завръщането вкъщи и пътуването към него, разказана с характерното за Керет чувство за хумор. Съвсем не усетих кога съм дочела книгата и първата ми реакция бе „Защо свърши?“. Очарователна в полета на въображението и в хармонията си между илюстрации и текст, тази книжка е за децата-котета от всички възрасти.

            „Детето на Грузулака“ пък с твърдите си корици е прекрасен подарък. Това е книга, която ме спечели с поетичната си стъпка, и определено ще потърся първата книга за Грузулака и малкото мишле. И в една снежна нощ последвах детето на Грузулака, което бе решило, че не може да чака и се отправя към голямата страшна мишка. Забавна история, за страховете, а игривият текст в прекрасния превод на Манол Пейков, заедно със снежните рисунки Аксел Шефлър доставят истинско удоволствие от досега с изданието.

            И две истории стигат, за да спасят един свят. И докато нормативните актове ме зоват, аз отивам да се бия с разни мишки. Мяу!