"Писателят призрак" на Филип Рот – преобръщане на изреченията

Според „Ню Йорк Таймс“ Филип Рот е най-великият американски писател за последните 25 години. Той успява да спечели вниманието и признанието на литературните критици още с първата си творба – сборник  от пет къси разказа и една новела, озаглавен „Сбогом, Колумб“, а черното му чувство за хумор, съчетано със социална позиция относно политическата и културна съдба на Америка и света, превръща Рот в явление за световната белетристика. Самоцелната циничност, която понякога дори дразни, успява да омагьоса не един читател и Рот е на практика авторът, който е носител на почти всички награди в Америка.

На 23.09 издателство „Колибри“ публикува на българския пазар „Писателят призрак“ (1979 г.) в превод на Невяна Андреева – романа,  вдъхващ живот на един от най-знаменитите литературни герои и своебразно алтер его на Рот, писателя Нейтън Зукърман.

Първата от общо деветте книги, в които се появява Зукърман, е изпълнен с литературни и исторически препратки текст, жонглиращ с  теми като съдбата на евреите след Втората световна война, търсенето на собствена идентичност, противоречието между „високото“ изкуство и „обикновения“ живот, последиците от смесването на илюзия и реалност, както и отношенията преподавател-студент, включително и в еротичен аспект.

 23-годишният Нейтан гостува на И. А. Лоноф, „най-оригиналния разказвач от Хоторн и Мелвил насам”, и по време на посещението се запознава както със съпругата му Хоуп, така и с негова бивша студентка, която работи в библиотеката в Харвардския университет – Ейми Белет – опитваща се да убеди Лоноф да архивира творчеството си в библиотеката, а и да избяга с нея във Флоренция. Своебразна Лолита, но не по Набоковски, Ейми е запленила не само кумир, но и прекланящ се. Младата жена  провокира въображението на Нейтан и  той преплита образа й с този на Ане Франк. 

Междувременно, ретроспективно са проследени като творческите стъпки на Нейтън, така и отношенията му със семейството му, социалния му разрив с еврейското общество и провъзгласяването му за антисемит.

Наративът тече плавно, читателят не усеща скоковете във времето, макар на моменти текстът да създава усещането за лабиринт, от който изход няма. И именно тук се крие очарованието на „Писателят призрак“ – границите между реалност и илюзия се размиват, а читателят се превръща в алтер его на героя, сам биващ алтер его на създателя му. Избраната Аз-форма на повествование допринася за приобщаването към написанто, към историята, а темите, отплаващи от пристана на злободневието и достигащи до бреговете на философията и литературознанието, подплатени с езикови игри и стилови мимикрии, ангажират вниманието, непрекъснато се гонят и застигат, преобръщат света изречение по изречение.

Комплименти към издателството за стилната корица, както и за превода на Невяна Андреева. С тях някои пренебрежими коректорски грешки остават незабелязани.

Филип Рот създава нюансиран текст, описващ със симпатия и с нескрита ирония както еврейския народ, така и литературните среди.  Задължително настолно четиво на всички любители на литературата – ловци на призраците на писателите, криещи се из страниците на световните класики, „Писателят призрак“ е безкрайно пътуване към миналото и смел скок в бъдещето.