,,Ако запазя
мълчание и не издам своята тайна, тя става мой пленник. Ако пък я оставя да се
изплъзне измежду устните ми, аз ставам неин пленник.”
Гневът често се разпростира
като крокодил на стената на Аз-а ми. Разтваря челюсти и чака своите жертви. Напоследък
ме е обладал така, че рядко успявам да отгранича своето тяло от неговото.
Двамата сме занитени в едно.
Артур Шопенхауер е немски
философ, чиито писания се характеризират с изключителен стил на трактовките.
Един от философите, които силно привличат към себе си, но и около които има
сили на отблъскване заради песимизма спрямо онези „двуноги“ – хората, обгърнал
трудовете му. Макар заглавието на Ялом да подсказва, че главен герой в книгата ще
бъде именно Артур и как той достига до тезите си за границите на човешкото
познание, американският писател прави рязък завой от привичката си имагинерно
да разкаже историята на известен мислител и концентрира вниманието на читателя
в една терапевтична група. Шопенхауер, макар все още заемащ част от главите на
писателя, е само средство за борба с отделни проблеми.
След рутинен преглед известният
психотерапевт Джулиъс Херцфийлд е осъден с фаталната диагноза меланом. При
първия сблъсък с мисълта за смъртта и последвалите паник-атаки той прави
равносметка на живота си и си спомня за своя най-голям провал – Филип Слейт,
когото преди двайсет години без успех е лекувал от сексуална пристрастеност.
Джулиъс се свързва с него и с изненада научава, че Филип е претърпял коренна
промяна благодарение на песимистичното учение на Шопенхауер. При срещата си
двамата сключват странна сделка – Филип се включва в терапевтичната група,
която Джулиъс води, а в замяна последният ще се превърне в негов супервайзър и
ще премине през обучение в идеите на немския философ. Така Ялом хитро успява да
въведе студения си герой в света на „двуногите“, от които той се пази вече 20
години, и по този начин да го приближи и до своите читатели. Всеки един от
участниците има своя ярка индивидуалност – Гил страда от ниско самочувствие и
неумение да защитава своята позиция. Ребека е преуспяла адвокатка и красива
жена, която изпитва смъртен ужас от остаряването и загубата на красотата си.
Тони е примитивно-агресивен и му липсва самоконтрол, а Бони страда от
наднорменото си тегло и липсата на самоуважение. Малко по-късно към групата се
присъединява и Пам, която се завръща от пътешествия в Индия, където е търсила
спасение от натрапливите си мисли след раздялата със съпруга и с любовника си.
Едната година живот в добро
здраве за Джулиъс се оказва една година краен срок за бягство на участниците в
групата от проблемите и страховете им, а нововъведеният елемент Филип е причина
за напрежение и неочаквани откровения.
Началото на романа започва
вяло, дори бих казала тривиално – разбиращ, че е болен от рак, психотерапевт за
първи път осъзнава напълно своята смъртност. Инстинското развитие на фабулата
започва в момента, в който Филип влиза в групата. Тогава четенето става
единствен възможен избор, а мислите са повече от пристягащи гръдния кош. Дори и
да нямате добра теоритична база по психология, това не би ви попречило да се
окажете погълнати от примамливия и тайнствен свят на психотерапията. Ялом се е
погрижил четивото му да бъде достъпно за всеки – и за търсещия високоинтелектуално
четиво, и за тоталния лаик. Ако не разбирате някоя дума, Тони винаги ще попита
вместо вас, а ако искате да научите нещо ново или да пофилософствате – Пам и
Филип ще устрорят интелектуален двубой помежду си, в който Бубер и етичните
схващания на Шопенхауер са само бегла част от програмата.
Въпреки предвидимостта на някои
от сюжетните линии и очевидната цел достигането и на по-масовия читател,
„Изцелението (на) Шопенхауер“ дълбоко се впива в същността ви. През страница ще
се намирате седнали заедно със собствените си страхове или ще получите обяснение
за поведението на някой ваш познат. Разговорите в групата винаги са болезнено
откровени, а напътствията на Джулиъс – изпитание и за самия него.
Лошото настроение наляга в
средата на книгата, след което идва изцелението (или по-точно усещането за
тотално намиране на себе си). След въпросите следват въпроси, но накрая
субективната истина се оказва достигната. Затваряйки романа в около 02:30 часа,
почувствах вълна от спокойствие, която охлади бушуващите в главата ми страсти и
сякаш изглъта на един дъх целия гняв, който бях насъбрала. Макар да зная, че
ефектът е временен, героите на Ялом са толкова конкретно и същевременно
абстрактно изградени, че припознаването в техните нишки е неизбежно и
съответното тяхно спасение ще се превърне и в спасение на четящия.
„Изцелението (на) Шопенхауер“
(не се подвеждайте по корицата) е четиво, въвеждащи ви не само в тайната на
психотерапията, но и на собствената ви същност. Песимизмът среща обичта, докато
не се достигне до максимата „Дадеш ли нещо истинско, ще получиш същото в замяна.“
Ървин Ялом ще ви предложи достатъчно истинско четиво (макар и изкривени през
призмата на художествената измислица, поведенческите пространства на героите му
са базирани на реални истории), което ще запази в тайна страховете ви, но и ще
ви научи да се четете. И да четете другите.
Друго мнение:
Коментари
Публикуване на коментар