Край и център в ,,Правек и други времена'' на Олга Токарчук

Утрото прохожда бавно по клепачите. Хронологично бягам от кошмарите и се събуждам с тежък душевен махмурлук след странстване из ,,Правек и други времена‘‘ (Олга Токарчук, ИК ,,АлтерА‘‘).

[Из спомените на един съночитател:]

Когато грабнах книгата от един рафт, бях неука и лишена от очаквания. Първо изречение:

,,Правек е място, което се намира в средата на Вселената‘‘.

Куршумен стил. И краят:

,,Правек и други времена‘‘ е може би най-известната творба на полската авторка. Създадена 1996 година, тази ,,приказна метафизика‘‘, както самата Токарчук я нарича, съвсем нахално спира времето и започва да дращи миговете.

В Правек времето е спряло. В него има ,,твърде много свят‘‘, много религия, много митичност и много паралелност.

В Правек самостоятелната система на съществуващи надскача времето. И макар да напомня на магическия Маркесов реализъм, макар да буди съмнения в читателя за границата реалност-илюзорност, романът рисува уверено чрез ежедневието на живущите идеята за предизвестената смърт и живота преди това.

На пръв поглед книгата върви спокойно пътя на своето изчитане. Няма велики обрати, няма драма. Но читателят забравя, че има съществуване. А нормалността му понякога е по-мащабно събитие и от най-красивия романс. В това малко селище властват неписаните правила на естествеността, а те са искрени и до болка познати въпреки модерната хаотичност.

Бавното начало ме зашлеви с главата ,,Времето на Бог‘‘. Защото няма друга такава. След това идват четирите компонента на времето. И макар да прегръща философията и религията, ,,Правек и други времена‘‘ подкупва дори читатели, бягащи от тях. Езикът на Токарчук е достъпен, поетичен. Метафорите са разбираеми и бягащи от оригиналниченето, а усещането е за споделеност и съпричастност.

Подчертавам, че книгата може да събуди  у вас противоречиви усещания. Ако не сте в настроение за спокойно разплитане на живота до неговия край, тя може да ви се стори странна с многото си герои, деликатно обвързани един с друг без това да се натрапва.

Въпреки това, както казва един скъп познат, живеем във времена, в които хората се избиват за добро утро; струва си поливането на превалянето на деня.

Аз го направих в Правек. И времето ми спря. Краят е начало и обратното. Защото ,,зимата трябва да бъде разказвана, за да може да дойде лятото‘‘*.

*от ,,Дом дневен, дом нощен‘‘ на същата авторка и следващото ми задължително четиво;