понеделник, 12 май 2014 г.

Хладнокръвно(стта) на Труман Капоти

                                В главата си имам близнак, който най-редовно ми удря шамари. Първо ме целува по бузата, а после зашива и двете ми очи с дебел червен конец, така че да не мога да видя откъде идва атаката, оставя иглата забита някъде в слепоочието ми и започва да бие всяка една гънка доброта в мен заради глупостта й. Аз се оплитам във водовъртежите въздух, преобръщам света си и упорито изплезвам езика си, за да наруша спокойствието му. Но знам, че колкото и редки да са срещите ни, един ден тази братска обич ще ме довърши.
         Да се изправиш пред своето по-лошо Аз се случва на всеки някога, някъде, предимно в рамките на черепната му кутия. Шокът идва, когато видиш своето минало от плът и кръв, тръгнало по друг път, с други черти, с други краски. След такава среща писането е смърт на ревера от костюма за един друг свят.
         Малцина от познатите ми знаят колко обичам Труман Капоти. Противно на поезията в мен, понякога очите ми са жадни за чиста  и безпощадна белетристика. Занитена към егоцентричността и оригиналността в ядрото на автора. Затова всеки път се гордея с ,,Колибри‘‘, когато на Панаира на книгата някой дойде при мен и попита ,,А нещо ново от Капоти нямате ли?‘‘.
       
  Може би последното довършено произведение от американския автор е ,,Хладнокръвно‘‘. За него той самият казва ,, „Никога няма да разберете какво ми причини „Хладнокръвно“. Разкъса ме до мозъка на костите. За малко да ме убие. Дори си мисля, че уби част от мен“.
         ,,Хладнокръвно‘‘ е документален роман за случай на жестокото избиване на едно цяло фермерско семейство в САЩ. Семейство, което води своя подреден живот, изписан от ежедневни падини и възвишения.
Обвиняеми по случая са Пери Смит и Дик Хикок, а в Смит Капоти открива себе си – убиецът е преживял нещастно детство, побои, а междувременно и обърканата сексуалност, мълчаливостта, затвореността му, китарата и поезията, която пише – Все всеизвестни факти от живота на писателя.
Забивам игла във фактите.
Защото колкото и да е документален, този роман е дълбочина, която надскача белетристиката. Той е перфектен психопрофил на собствени вътрешни демони, на собствени линии, на собствени непреживеностти. Ред в хаоса.
Началото въвежда читателя в живота на семейство Клътър – с родения лидер баща, майката – дарила живот на мнозина и някъде там загубила своята жизненост из дебрите на депресията, дъщерята, която е перфектна във всичко, но тийнейджърството я догонва с всичките му плюсове и минуси, и сина, живеещ в собсвен свят.
Аналогията веднага призовава имена като Тенеси, Фокнър, Франзен. Но след това започва мракът.
Защото книгата промения ъгъла на всяко едно зрящо и незрящо око, обръща го навътре и след последната страница криминалният свят не е това, което е бил. Светът не е това, което е. Хората не се делят на ,,чудовища‘‘ и ,,жертви‘‘, а всичко е ,,човешко, твърде човешко‘‘.
Днес се успах. Имах строго подреден план какво ще правя през деня, но предната вечер не можах да оставя романа. Четох до четири през нощта, а накрая всяко помръдване на душата ми ме притесняваше, бе инспектирано с мнителен поглед, опипано с треперещи пръсти. Ами ако...
,,Хладнокръвно‘‘ от Труман Капоти се чете бързо и оставя читателя с простреляно слепоочие насредата на собствената му стая. Без улики, без кръв. Без шум.
Издателство ,,Колибри‘‘ пускат съвсем нов превод, дело на Катя Гончарова, така че дори и да се се сблъсквали с някогашното издание на книгата, със сигурност ще намерите думи, поради които да купите и това. А и винаги е полезно да имаш два револвера срещу собствените си дебри.
Не, все още съм си аз. И братът ми близнак дреме.
А вашите демони как са днес?


         

0 коментара:

Публикуване на коментар